Постинг
21.05.2011 12:01 -
Първо довърши първата гърда
Първо довърши първата гърда
by Melissa Vickers
Tennessee, USA
from LEAVEN, September-October 1995, p. 69-71
Повтаряла съм речта “Състав на кърмата” по телефона на разтревожени майки толкова много пъти, че съпругът ми я знае наизуст. Бих искала някой да ми я беше изнесъл, когато дъщеря ми беше бебе—и двете щяхме да сме много по-щастливи! Мерилий беше едно от онези бебета, които сучат през цялото време, нервничеше при потичането на млякото, после напосоки повръщаше количества от скъпоценното ми мляко. Беше нервна между храненията, и въпреки, че протестираше и се бореше, когато й предлагах гърдата, много се успокояваше на нея, веднъж щом засучеше. Ако беше първото ми дете, не знам как щях да се справя.
Мерилий беше на шест години, когато намерих вероятно обяснение за вбесяващото й поведение. Бях на конференция, където Майкъл Уулридж, изследовател от Великобритания, говореше за изследванията си на коликите и прехранването при кърмените бебета. Една от диплянките, които раздаваше, беше статия, която той и Хлое Фишър (съавтор на “Кърмене: да направиш кърменето добро за теб”) бяха написали. Четейки “Колики, “прехранване” и симптоми на лактозна малабсорбация при кърменото бебе: възможен артифакт на ръководството на храненето” и чувайки обяснението на Уулридж ми донесе същото “Аха!” чувство, което имах на първата си среща на Ла Лече.
За да оценим цялостно потенциалните ползи от изследването на Уулридж, нека първо разгледаме как нормално работят рефлексът за потичане на млякото и регулацията на производството на мляко. Тези два процеса са ключови за да се разбере проблемът и разрешението.
Рефлексът за потичане на млякото
Рефлексът за потичане на млякото е еквивалента на експресната поща за производството на мляко. Това е процес, ръководен от хормоните, който прекарва млякото от горните части на гърдата през каналите, до синусите над ареолата, в зърното и накрая в очакващата уста на бебето. Според КНИГА С ОТГОВОРИ ЗА КЪРМЕНЕТО (THE BREASTFEEDING ANSWER BOOK):
По време на кърмене, сукането на бебето стимулира потичането на млякото. Когато бебето започне да суче, ритмичните движения на челюстите, устните и езика му изпращат нервни импулси към хипофизата на майката, главната жлеза в мозъка, чрез хипоталамуса. Тогава се освобождават два хормона, пролактин и окситоцин. Окситоцинът е този, който стимулира рефлекса за потичане на млякото, карайки овалните клетки, заобикалящи клетките, произвеждащи мляко (алвеоли) да се свият и да изстискат млякото от всички части на гърдата. Тази мускулна дейност изпраща млякото през каналите до млечните резервоари (синусите, отделящи мляко), намиращи се на около 2,5 см над зърното, така че да е достъпно за бебето.
КНИГА С ОТГОВОРИ ЗА КЪРМЕНЕТО продължава, казвайки, че “най-сигурния знак за потичане на млякото е промяната в начина, по който бебето суче и преглъща, от бързи сучения с преглъщания от време на време на дълги, бавни засуквания с регулярни преглъщания или глътки.” Ако помолите кърмеща майка да опише начина, по който бебето й суче и преглъща, тя ще опише горният начин. Тя може също да добави, че сукането и преглъщането утихват, когато бебето почива за кратко, и после бавното сукане/регулярно преглъщане започват отново. Тук аз я уверявам, че тялото й работи точно както трябва. Тези по-късни изблици на сукане показват, че майката има множество потичания на мляко. Те са нормални, обичайни и са отговорни за изстискването на по-мазното задно мляко по-късно по време на кърменето. Често единствената следа, че майката има такива по-късни изхвърляния на млякото е предсказуемия начин на сукане-преглъщане, независимо дали тя ги чувства. Няко жени почти никога не чувстват такива изхвърляния на млякото, докато други имат усещане, като че ли гърдата изтръпва всеки път, щом млякото потече.
По правило, колкото по-очевидно е за майката, че млякото й потича, толкова по-пълни са гърдите й. Помнете, че производството на мляко се основава на търсене и предлагане—това, колко мляко прави гърдата, се определя от това, колко мляко се маха от нея. Ако бебето поема много мляко, гърдата прави много, за да е готово за следващия път. Това е наистина забележителна система!
Съставът на млякото
Също толкова забележителна както системата за производство на мляко е смяната на състава на млякото по време на едно кърмене, нещо, за което никое изкуствено бебешко мляко не може да претендира. Началното мляко, първото мляко, което бебето получава след като засуче, е много подобно на обезмасленото мляко. То задоволява в началото, обилно е и е с ниско съдържание на мазнини и калории. С напредването на кърменето, съдържанието на мазнини се покачва и съответстващото мляко наподобява пълномасленото мляко. Накрая, към края на храненето крайното мляко е богато на мазнини, с високо съдържание на калории и малко като количество. Мислете за крайното мляко като хранителен десерт от каймак. Концентрацията на лактоза (млечна захар) е сравнително постоянна през цялото хранене.
Част от изследването на Уулридж през последните години е измервало количеството поето мляко и съдържанието на мазнини в кърмата. Проучванията му показват, че може да има доста големи различия в съдържанието на мазнини в началното и крайното мляко при някои майки. При други е имало много малка разлика в началното и крайното мляко.
Хранения, ръководени от бебето
Уулридж набляга на важността на това, контролът над храненето да се даде на бебето. Бебетата са умни – те знаят от какво се нуждаят. Според Уулридж, бебето ще суче, докато получи калориите, които са му нужни. Заключението от това е, че количеството мляко, което е изядено, е по-маловажно от броя на калориите. Ефикасното сукалче ще задейства по-късни потичания на мляко и ще получи повече от по-мазното задно мляко.
Но има нужда от нещо повече от ефикасно сучещо бебе, за да се получи задното мляко. Изисква се също време и търпение от страна на майката и обучение за важността на това, да се остави бебето да стои на една и съща гърда достатъчно дълго, за да получи това задно мляко. Очевидният въпрос е, колко дълго отнема това? Според Уулридж и Фишър, бебе, което е задоволено и добре нахранено, ще пусне гърдата само. Това е времето, когато виждаме онази прекрасна физиономия ‘пиян моряк’, която идва с пълното коремче. Някои бебета достигат тази точка по-бързо от други; някои като че ли никога не достигат точката да пуснат гърдата сами. Това може да е знак, че бебето не суче ефикасно и може да има полза от малко помощ с позиционирането или засукването. Често дори повдигането на гърдата отдолу ще помогне на бебето да я изпразни по-ефикасно. Шаблонните ръководства за кърмене често казват на майките да ограничат общото време на гърдата и да използват установен интервал време от пет или десет минути, за да определят кога да превключат от едната гърда на другата. Ограничаването на времето за сукане на бебето до пет или десет минути на всяка гърда може да бъде отрицателно от гледна точка на промяната в състава на млякото. За някои майки да кърмят от двете гърди на всяко кърмене е важно, за да поддържат лактацията и да облекчат препълването, но бебето трябва да е приключило с първата гърда, преди да му се даде втората.
Типичен сценарий
Нека да разгледаме защо произволното слагане на другата гърда може да доведе до проблеми. Най-напред, ако майката засича времето за хранене и дава еднакво време за сукане от всяка гърда, бебето ще получава много от предното мляко – нискомасленото мляко – особено ако майката е от тези с голяма разлика в мазнините между предното и задното мляко. Да се помни, че бебето ще се опита да суче, докато получи достатъчно калории и ще трябва да поеме много нискомаслено мляко, за да си набави тези калории. Когато изсуква много мляко от гърдата, гърдата отговаря, като прави много мляко. Големи количества мляко означават по-голям приток на мляко и по-силен рефлекс на потичане на млякото – което е като да се опиташ да кърмиш от пожарен кран!
Ако бебето пие големи количества мляко, тогава то също така консумира големи количества лактоза или млечна захар. Бебетата могат да се справят с определено количество лактоза, защото те произвеждат лактаза – ензимът, необходим за разграждането на тази захар – макар че предлагането е ограничено. Твърде много мляко може да означава повече лактоза, отколкото бебето има лактаза да се справи, правейки проблем, подобен на лактозната нетолерантност. Тези от вас, които страдат от лактозна нетолерантност, могат веднага да разберат дискомфортът, който бебето ще изпита! Високото съдържание на лактоза във вътрешностите води до диария, която допълнително се усложнява, защото ниското съдържание на мазнини в млякото ще предизвика бързо изпразване на стомаха. Понякога стомахът се ‘празни в грешната посока’, като кара тези бебета да повръщат – консумират повече мляко, отколкото могат да приемат удобно. За да се усложни проблемът, ако бебето не поема калориите, които са му нужни, ще иска да се храни по-скоро.
Помислете за всички обаждания, които сте получавали от майка, която се тревожи, че няма достатъчно мляко, защото бебето й суче през „цялото време”. Или може би вярва, че бебето й не я харесва, защото се бори с гърдата. Или се плюнчи на гърдата, повръща както изглежда много мляко и има пенесто зелени пелени. Или има голямо спонтанно изтичане на мляко между храненията или при задействане на рефлекса на потичане на кърма. Тези майки вероятно страдат от свръхактивен рефлекс за потичане на кърмата, докаран от лошо управление – намеса в нормалния ‘поток’ на мляко – и са основни кандидати за помощ от изследователските открития на Уулридж и Фишър.
Какво да правим?
Гледали ли сте някога майка котка да кърми котенцата си? Всяко котенце суче от едно и също място, докато привърши. Майка котка не си играе на смяна на мястото за кърмене с котенцата си! Може би по-‘естествен’ начин да се кърми е да се остави бебето първо да довърши първата гърда.
Кажете на бременнните жени и на майките на новородени за важността на това да се уверят, че бебетата им сучат достатъчно дълго, за да получат това задно мляко. Ако им обясните процеса, те ще го проумеят и ако го разберат, е по-вероятно да осъществят този начин на кърмене. Окуражавайте ги да оставят бебетата си да сучат от едната страна, докато пуснат. Тогава могат да го оригнат или да му сменят пелените. Ако бебето все още изглежда гладно, майката може да предложи и другата гърда и да даде на бебето каквото иска. Тя може да започне от втората гърда на следващото хранене.
References
La Leche League International. THE WOMANLY ART OF BREASTFEEDING, 5th ed. Schaumburg, Illinois, 1991.
Mohrbacher, Nancy and Julie Stock. THE BREASTFEEDING ANSWER BOOK. Schaumburg, Illinois: La Leche League International, 1991.
Преведе Бу от www.lalecheleague.org
by Melissa Vickers
Tennessee, USA
from LEAVEN, September-October 1995, p. 69-71
Повтаряла съм речта “Състав на кърмата” по телефона на разтревожени майки толкова много пъти, че съпругът ми я знае наизуст. Бих искала някой да ми я беше изнесъл, когато дъщеря ми беше бебе—и двете щяхме да сме много по-щастливи! Мерилий беше едно от онези бебета, които сучат през цялото време, нервничеше при потичането на млякото, после напосоки повръщаше количества от скъпоценното ми мляко. Беше нервна между храненията, и въпреки, че протестираше и се бореше, когато й предлагах гърдата, много се успокояваше на нея, веднъж щом засучеше. Ако беше първото ми дете, не знам как щях да се справя.
Мерилий беше на шест години, когато намерих вероятно обяснение за вбесяващото й поведение. Бях на конференция, където Майкъл Уулридж, изследовател от Великобритания, говореше за изследванията си на коликите и прехранването при кърмените бебета. Една от диплянките, които раздаваше, беше статия, която той и Хлое Фишър (съавтор на “Кърмене: да направиш кърменето добро за теб”) бяха написали. Четейки “Колики, “прехранване” и симптоми на лактозна малабсорбация при кърменото бебе: възможен артифакт на ръководството на храненето” и чувайки обяснението на Уулридж ми донесе същото “Аха!” чувство, което имах на първата си среща на Ла Лече.
За да оценим цялостно потенциалните ползи от изследването на Уулридж, нека първо разгледаме как нормално работят рефлексът за потичане на млякото и регулацията на производството на мляко. Тези два процеса са ключови за да се разбере проблемът и разрешението.
Рефлексът за потичане на млякото
Рефлексът за потичане на млякото е еквивалента на експресната поща за производството на мляко. Това е процес, ръководен от хормоните, който прекарва млякото от горните части на гърдата през каналите, до синусите над ареолата, в зърното и накрая в очакващата уста на бебето. Според КНИГА С ОТГОВОРИ ЗА КЪРМЕНЕТО (THE BREASTFEEDING ANSWER BOOK):
По време на кърмене, сукането на бебето стимулира потичането на млякото. Когато бебето започне да суче, ритмичните движения на челюстите, устните и езика му изпращат нервни импулси към хипофизата на майката, главната жлеза в мозъка, чрез хипоталамуса. Тогава се освобождават два хормона, пролактин и окситоцин. Окситоцинът е този, който стимулира рефлекса за потичане на млякото, карайки овалните клетки, заобикалящи клетките, произвеждащи мляко (алвеоли) да се свият и да изстискат млякото от всички части на гърдата. Тази мускулна дейност изпраща млякото през каналите до млечните резервоари (синусите, отделящи мляко), намиращи се на около 2,5 см над зърното, така че да е достъпно за бебето.
КНИГА С ОТГОВОРИ ЗА КЪРМЕНЕТО продължава, казвайки, че “най-сигурния знак за потичане на млякото е промяната в начина, по който бебето суче и преглъща, от бързи сучения с преглъщания от време на време на дълги, бавни засуквания с регулярни преглъщания или глътки.” Ако помолите кърмеща майка да опише начина, по който бебето й суче и преглъща, тя ще опише горният начин. Тя може също да добави, че сукането и преглъщането утихват, когато бебето почива за кратко, и после бавното сукане/регулярно преглъщане започват отново. Тук аз я уверявам, че тялото й работи точно както трябва. Тези по-късни изблици на сукане показват, че майката има множество потичания на мляко. Те са нормални, обичайни и са отговорни за изстискването на по-мазното задно мляко по-късно по време на кърменето. Често единствената следа, че майката има такива по-късни изхвърляния на млякото е предсказуемия начин на сукане-преглъщане, независимо дали тя ги чувства. Няко жени почти никога не чувстват такива изхвърляния на млякото, докато други имат усещане, като че ли гърдата изтръпва всеки път, щом млякото потече.
По правило, колкото по-очевидно е за майката, че млякото й потича, толкова по-пълни са гърдите й. Помнете, че производството на мляко се основава на търсене и предлагане—това, колко мляко прави гърдата, се определя от това, колко мляко се маха от нея. Ако бебето поема много мляко, гърдата прави много, за да е готово за следващия път. Това е наистина забележителна система!
Съставът на млякото
Също толкова забележителна както системата за производство на мляко е смяната на състава на млякото по време на едно кърмене, нещо, за което никое изкуствено бебешко мляко не може да претендира. Началното мляко, първото мляко, което бебето получава след като засуче, е много подобно на обезмасленото мляко. То задоволява в началото, обилно е и е с ниско съдържание на мазнини и калории. С напредването на кърменето, съдържанието на мазнини се покачва и съответстващото мляко наподобява пълномасленото мляко. Накрая, към края на храненето крайното мляко е богато на мазнини, с високо съдържание на калории и малко като количество. Мислете за крайното мляко като хранителен десерт от каймак. Концентрацията на лактоза (млечна захар) е сравнително постоянна през цялото хранене.
Част от изследването на Уулридж през последните години е измервало количеството поето мляко и съдържанието на мазнини в кърмата. Проучванията му показват, че може да има доста големи различия в съдържанието на мазнини в началното и крайното мляко при някои майки. При други е имало много малка разлика в началното и крайното мляко.
Хранения, ръководени от бебето
Уулридж набляга на важността на това, контролът над храненето да се даде на бебето. Бебетата са умни – те знаят от какво се нуждаят. Според Уулридж, бебето ще суче, докато получи калориите, които са му нужни. Заключението от това е, че количеството мляко, което е изядено, е по-маловажно от броя на калориите. Ефикасното сукалче ще задейства по-късни потичания на мляко и ще получи повече от по-мазното задно мляко.
Но има нужда от нещо повече от ефикасно сучещо бебе, за да се получи задното мляко. Изисква се също време и търпение от страна на майката и обучение за важността на това, да се остави бебето да стои на една и съща гърда достатъчно дълго, за да получи това задно мляко. Очевидният въпрос е, колко дълго отнема това? Според Уулридж и Фишър, бебе, което е задоволено и добре нахранено, ще пусне гърдата само. Това е времето, когато виждаме онази прекрасна физиономия ‘пиян моряк’, която идва с пълното коремче. Някои бебета достигат тази точка по-бързо от други; някои като че ли никога не достигат точката да пуснат гърдата сами. Това може да е знак, че бебето не суче ефикасно и може да има полза от малко помощ с позиционирането или засукването. Често дори повдигането на гърдата отдолу ще помогне на бебето да я изпразни по-ефикасно. Шаблонните ръководства за кърмене често казват на майките да ограничат общото време на гърдата и да използват установен интервал време от пет или десет минути, за да определят кога да превключат от едната гърда на другата. Ограничаването на времето за сукане на бебето до пет или десет минути на всяка гърда може да бъде отрицателно от гледна точка на промяната в състава на млякото. За някои майки да кърмят от двете гърди на всяко кърмене е важно, за да поддържат лактацията и да облекчат препълването, но бебето трябва да е приключило с първата гърда, преди да му се даде втората.
Типичен сценарий
Нека да разгледаме защо произволното слагане на другата гърда може да доведе до проблеми. Най-напред, ако майката засича времето за хранене и дава еднакво време за сукане от всяка гърда, бебето ще получава много от предното мляко – нискомасленото мляко – особено ако майката е от тези с голяма разлика в мазнините между предното и задното мляко. Да се помни, че бебето ще се опита да суче, докато получи достатъчно калории и ще трябва да поеме много нискомаслено мляко, за да си набави тези калории. Когато изсуква много мляко от гърдата, гърдата отговаря, като прави много мляко. Големи количества мляко означават по-голям приток на мляко и по-силен рефлекс на потичане на млякото – което е като да се опиташ да кърмиш от пожарен кран!
Ако бебето пие големи количества мляко, тогава то също така консумира големи количества лактоза или млечна захар. Бебетата могат да се справят с определено количество лактоза, защото те произвеждат лактаза – ензимът, необходим за разграждането на тази захар – макар че предлагането е ограничено. Твърде много мляко може да означава повече лактоза, отколкото бебето има лактаза да се справи, правейки проблем, подобен на лактозната нетолерантност. Тези от вас, които страдат от лактозна нетолерантност, могат веднага да разберат дискомфортът, който бебето ще изпита! Високото съдържание на лактоза във вътрешностите води до диария, която допълнително се усложнява, защото ниското съдържание на мазнини в млякото ще предизвика бързо изпразване на стомаха. Понякога стомахът се ‘празни в грешната посока’, като кара тези бебета да повръщат – консумират повече мляко, отколкото могат да приемат удобно. За да се усложни проблемът, ако бебето не поема калориите, които са му нужни, ще иска да се храни по-скоро.
Помислете за всички обаждания, които сте получавали от майка, която се тревожи, че няма достатъчно мляко, защото бебето й суче през „цялото време”. Или може би вярва, че бебето й не я харесва, защото се бори с гърдата. Или се плюнчи на гърдата, повръща както изглежда много мляко и има пенесто зелени пелени. Или има голямо спонтанно изтичане на мляко между храненията или при задействане на рефлекса на потичане на кърма. Тези майки вероятно страдат от свръхактивен рефлекс за потичане на кърмата, докаран от лошо управление – намеса в нормалния ‘поток’ на мляко – и са основни кандидати за помощ от изследователските открития на Уулридж и Фишър.
Какво да правим?
Гледали ли сте някога майка котка да кърми котенцата си? Всяко котенце суче от едно и също място, докато привърши. Майка котка не си играе на смяна на мястото за кърмене с котенцата си! Може би по-‘естествен’ начин да се кърми е да се остави бебето първо да довърши първата гърда.
Кажете на бременнните жени и на майките на новородени за важността на това да се уверят, че бебетата им сучат достатъчно дълго, за да получат това задно мляко. Ако им обясните процеса, те ще го проумеят и ако го разберат, е по-вероятно да осъществят този начин на кърмене. Окуражавайте ги да оставят бебетата си да сучат от едната страна, докато пуснат. Тогава могат да го оригнат или да му сменят пелените. Ако бебето все още изглежда гладно, майката може да предложи и другата гърда и да даде на бебето каквото иска. Тя може да започне от втората гърда на следващото хранене.
References
La Leche League International. THE WOMANLY ART OF BREASTFEEDING, 5th ed. Schaumburg, Illinois, 1991.
Mohrbacher, Nancy and Julie Stock. THE BREASTFEEDING ANSWER BOOK. Schaumburg, Illinois: La Leche League International, 1991.
Преведе Бу от www.lalecheleague.org
Няма коментари
